През този месец списанието The Lancet Planetary Health публикува изследване на 60 независими учени от цял свят, според които бъдещето на човечеството е изложено на риск заради натиск от богато малцинство от т.нар. ултра потребители.
Това е първият научен труд, който прави количествено определяне на безопасни и справедливи граници на потреблението, в които човечеството да продължи да има достъп до необходимите количества храна, вода, енергия, жилища и транспорт, без да дестабилизира земните системи.
Изследването е посветено на най-критичните области с ключова роля в поддържането на живота и стабилността на Земята – климат, биосфера, вода, аерозолни замърсители на въздуха и хранителни цикли.
Най-богатите 10% от световното население консумират толкова енергия, колкото най-бедните 80% и са отговорни за повече емисии от останалите 90%. Същевременно между 23% и 62% от световното население нямат адекватен достъп до ресурси за посрещане на основни нужди.
Парадоксалното е, че бедните имат най-малък принос за климатичните промени, а са много по-засегнати от последиците от тях (загуба на биоразнообразие, замърсяване и недостиг на вода и др.). Промените обаче ще се отразят и на по-богатите, тъй като екологичните системи, които поддържат живота и икономиките, започват да се сриват.
Важна роля могат да иматбизнесите с философия за социалната отговорност. Обезпокоителни са данните, че 100 корпорации отделят 71% от глобалните емисии на въглероден диоксид.
Полезността на изследването е, че дава решения за ситуацията, в която се намираме:
💡 създаване на политики и механизми за намаляване не неравенствата
💡 управление на ресурсите: справедливо разпределение
💡 инвестиции в изграждането на устойчиви технологии
Някои от заплахите до 2050 г.:
- Изменението на климата ще причинява 250 000 допълнителни смъртни случая всяка година между 2030 г. и 2050 г. поради недохранване, малария, диария и топлинен стрес.
- Приблизително 9 милиона преждевременни смъртни случая годишно са свързани с излагане на замърсяване на въздуха и водата, а замърсяването на въздуха е четвъртата най-голяма причина за лошо здраве в световен мащаб.
- Климатът на Земята ще се влоши до степен, че няма да остане „безопасно и справедливо пространство“
Как можем да спасим планетата?
- Климат: глобалното затопляне да не надвишава 1°C.
- Биосфера: естествената екосистема трябва да остане непокътната до 50–60%, докато това е нарушено с 15% – дял, който може да се възстанови и така да се избегнат 60% от очакваните изчезвания.
- Вода: намаляване глобалното потребление на водата на повърхността с до 20% и свеждане на годишното усвояване на подпочвените води до нивата на презареждането им.
