Потребителите в България често се сблъскват с неравноправни клаузи по договори с оператори на различни услуги, от които са зависими и трудно могат да избегнат, но най-честите оплаквания са от телекомите.
Макар да е дискусионна вече 10 години, през изминалата седмица една от клаузите в договорите за телекомуникационни услуги доби нова актуалност – тази за неустойките при предсрочно прекратяване на срочен договор. Това стана след като Комисията за защита на потребителите (КЗП) – органът, който е оправомощен да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори и за нелоялни практики на търговците – обяви „забрана на агресивна нелоялна практика“ именно във връзка с неустойките.
Друга неравноправна клауза в общите условия към договорите на телекомите е свързана с индексацията на цените по действащи договори. Скоро и тя ще стане актуална, тъй като традиционно в началото на годината всяко от трите дружества ще обяви увеличенията на цените на ползваните от абонатите им услуги на база покачването на инфлацията.
Какво означава неравноправна клауза и как ощетява потребителите?
Неравноправните клаузи водят до финансови загуби за потребителите. Те представляват несправедливи уговорки, които дават повече права на по-силната страна – търговеца, за сметка на по-слабата – потребителя.
Например, едностранно да променя условията, без да оставя възможност на клиента за какъвто и да било полезен ход: индексира цената на действащия договор, а при отказ на това основание абонатът дължи същите неустойки, каквито би дължал при разтрогване на контракта по своя причина и дори вина. Или начисляване на неустойки при предсрочно прекратяване на срочен договор, които включват три стандартни месечни такси, част от отстъпки и разликата между промоционалната и редовната цена на устройството (ако е закупено такова при сключването на договора), без да е доказано дали т.нар. пазарни цени са действителни.
Как възникват неравноправните клаузи?
Несправедливите уговорки попадат в потребителските договори, защото не е направено необходимото влизането им в сила да бъде спряно навреме. По закон, преди да влязат в сила, общите условия трябва да бъдат одобрени от регулатора в сектора – Комисия за регулиране на съобщенията в случая с телекомите. Това обаче става само след становище на Комисията за защита на потребителите, че в тях не се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите (чл. 148, ал. 2).
Как могат да бъдат отстранени неравноправните клаузи?
Най-добрата защита на потребителите от накърняващи икономическите им интереси клаузи е превенцията. Т.е. контролните и надзорните органи да не допускат изобщо влизането им в сила. Ефективният контрол също е механизъм за последващ контрол. По своя инициатива КЗП трябва да извършва периодично секторен анализ на договорите с общи условия на дружествата в различни сфери. Тя е длъжна да прави това и във връзка с постъпващи жалби на потребители. Когато установи неравноправни клаузи, законът предвижда да изиска официално от дружеството да ги отстрани в 14-дневен срок, а ако то не направи това, да заведе колективни искове в съда за прогласяването им за нищожни.
Могат ли да се преодолеят последиците от действието им през годините?
Ако контролният орган убеди дружеството да признае клаузите за неравноправни или се приеме, че те са недействителни, то все едно никога не са съществували и компанията ще трябва да възстанови на клиентите си всички неправомерно надвзети суми от първия момент на действие на тези клаузи.
Какво дава право на телекомите да начисляват неустойки при предсрочно прекратяване на срочен договор?
Тази възможност се основава на действаща клауза в общите условия към договорите с потребителите, но тази клауза е неравноправна.
Дискусията за проблемната клауза е от 10 години
За първи път проблемът с начисляването на неустойки при предсрочно прекратяване на договор с телекомите се прояви масово след влизането в сила на възможността за пренос на номерата. Тогава хората започнаха да търсят по-добри оферти при останалите оператори и научиха, че при прекратяване на срочния си договор, каквото на практика се случва при пренос на номера в мрежата на друг оператор, ще дължат всички месечни такси до края на срока на договора.
По онова време Комисията за защита на потребителите взима решение, че тези уговорки в общите условия на трите телекома представляват неравноправни клаузи. Изготвени бяха официални писма до трите оператора с искане за отстраняването на въпросните клаузи в 14-дневен срок. Тъй като това не се случи, Комисията предприе следващата предвидена по закон стъпка – заведе колективни искове в съда, който да прогласи клаузите за недействителни.
Междувременно ръководството на КЗП бе сменено заради изтекъл мандат. Новоназначеният ръководен състав с председател Димитър Маргаритов спря делата, като в официални писма посочва, че „по отношение на неустойките, предложените клаузи касаещи предоставянето на мобилната телефонна услуга, не са неравноправни и в тази връзка КЗП няма правен интерес от продължаване водене на дела, в случай че се постигне спогодба между страните по заведените колективни искове“. Той подписва спогодби, в които е посочена действащата и към момента схема за изчисляване на неустойките.
Какво е записано в действащи споразумения на КЗП за изчисляването на неустойките?
В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя (…), последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорени срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
В случаите, в които е предоставено устройство, (…), потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при подписването му, каквато съответства на оставащия срок на договора.“
Спогодбите са действащи и към момента и са публично достъпни в интернет.
Какво направи настоящият състав на КЗП?
През изминалата седмица от институцията обявиха, че председателят Мария Филипова „издаде административни актове, с които забрани прилагането от мобилни оператори на нелоялна агресивна търговска практика, тъй като чрез злоупотреба с влияние, операторът налага всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя, когато последният желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец“.
По-нататък в съобщението до медиите се казва, че „В съответствие с клаузите на договора, при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина или инициатива на потребителя, мобилният оператор има право да изиска заплащането на неустойка в размер на не повече от 3 стандартни месечни такси за всеки от абонаментните планове, по отношение на които договорът се прекратява предсрочно“, а вместо това „са предвидени две допълнителни клаузи, позволяващи на оператора да претендира отстъпките от месечните абонаментни такси до края на срока на договора и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от потребителя цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора. По този начин като краен резултат се заобикаля поставеният максимален праг на неустойка от размера на три месечни абонаментни такси за физически лица.“
Направеното изложение не позволява да се разбере със сигурност какво точно се забранява на мобилните оператори, особено предвид действащите и към момента спогодби между КЗП и трите телекома и които предвиждат именно тази схема, която изглежда сега контролният орган атакува.
Как с днешна дата може да бъде решен въпросът с неустойките?
На първо място, издадените заповеди на председателя на КЗП за забрана на нелоялна търговска практика при начисляването на неустойки за предсрочно прекратяване на договор (каквото и по същество да забранява тя) най-вероятно ще бъдат обжалвани и влизането им в сила ще отнеме време.
На второ място, справедлив за потребителите подход би бил КЗП да поднови преговорите с телекомите и да успее да ги убеди да признаят клаузите за неравноправни. Тогава дружествата ще трябва не само да премахнат тези клаузи от общите си условия, но и да възстановят начислените на предсрочно отказалите се от договорите си техни клиенти неустойки през всичките над 10 години, в които тези уговорки са действали.
На трето място, ако телекомите не се съгласят доброволно да признаят клаузите за неравноправни, КЗП може да заведе нови колективни искове за прогласяването от съда на клаузите за недействителни и така дори и да продължат да фигурират в общите условия, те няма да пораждат никакви последствия за потребителите.
Прочетете публикацията на Economic.bg
