Информацията е най-скъпият ресурс днес. А знаете ли колко струва на вас, като потребител, когато я нямате?
Понякога в живота е така – нещо изглежда съвсем мъничко и незначително, а на него се крепи целият ни свят! Същото е и при потребителските права. Пример за нещо такова, „мъничко“, е информацията – за търговеца, за стоките и услугите, за условията на покупката…
От правото на информация зависи изборът, който определя доколко е изгодна дадена сделка за всеки един от нас, като потребител, и в глобален план, като резултат – какъв ще бъде пазарът за всички нас. Ако липсва или е неточно представена, това може да ни лиши от възможността да направим най-добрия избор и да доведе до неизгодни за нас сделки и решения, които с повече и по-ясна информация не бихме взели.
Когато липсва достъпна и вярна информация, ефектът е особено осезаем в по-малките населени места – там, където изборът е ограничен, а покупателната способност – по-ниска. От маркетингова гледна точна едно от възможните решения е производителите и дистрибуторите да заложат на модел на ценообразуване, съобразен с реалната покупателна способност на отделните региони. Това би довело до по-справедливи и достъпни цени за хората в по-бедните места. Подобен подход обаче е извън властта на потребителите. Тяхната сила е да настояват да получат цялата информация и тя да бъде вярна, пълна, ясна и разбираема. И след това да я ползват активно, когато вземат своите потребителски решения и с тях дават преднина на едни търговци и сделки за сметка на други.
Всъщност, правото на информация е едно от първите формулирани права, когато започва да се заражда идеята за потребителска защита. И виждаме как всяко следващо, ново право винаги кореспондира именно с него.
За това колко е важно правото на информация свидетелства и фактът, че всички хипотези на забранените от закона нелоялни търговски практики пряко кореспондират с него. Някои от тях са свързани с прикриване на съществена информация, а други – с нейното забавяне или с предоставяне по неясен, неразбираем или двусмислен начин. Става дума за тази информация, която е необходима на потребителя, като се има предвид конкретната ситуацията за вземането на решение за покупка, което без тази практика не би взел. Посочването на невярна информация, която може да подведе потребителя, също е вид нелоялна търговска практика.
Липсата на информация и подвеждащата информация водят до санкции от контролните органи. Понякога и до допълнителни права за потребителите – например удължаване на 14-дневния срок за упражняване правото на отказ от покупки през интернет или от презентации на до година и 14 дни. Водят дори и до невалидност на договори. Вие имате силата да поискате информация. Тя не е просто данни – тя е вашата защита, вашият шанс за по-изгодна сделка.
Целия подкаст епизод можете да видите и чуете в каналите на „Ние, потребителите“ в социалните мрежи YouTube и Spotify.
