През тази седмица предстои да отбележим Световния ден на потребителите, който традиционно се чества на 15 март. Определеното от Потребителския интернационал мото за тази година е: „Справедлив преход към устойчив начин на живот“, а зад него стои идеята как в съвременния ни свят така да променим начина си на потребление, че и в утрешния ден да има достатъчно и достъпни за всички ресурси.
Променяща се околна среда
Затоплянето на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването на околната среда будят все по-големи тревоги за това в какъв свят може да се събудим в обозримо бъдеще. Днес близо 800 милиона души са изправени пред хроничен глад, над 3 милиарда не могат да си позволят питателна диета, а всеки пети смъртен случай в световен мащаб е свързан с нездравословно хранене.
Отговорни за повече от една трета от глобалните емисии на парникови газове и над 85% от загубата на биологично разнообразие са хранителните системи. Преминаването към устойчиво потребление може да намали емисиите на парникови газове с 40 – 70% в ключови сектори до 2050 г., сочат изчисления на експерти.
Именно трансформацията на хранителните системи може да спести до 10 трилиона щатски долара годишно, а 70% от тях да се насочат към т.нар. диетичен преход, което означава да има в рамките на достатъчното достъпни за всички блага.
Неравенство и ултрапотребители
Преди половин година беше публикувано първото по рода си научно изследване, което прави количествено определяне на безопасни и справедливи граници на потреблението, в които човечеството да продължи да има достъп до необходимите количества храна, вода, енергия, жилища и транспорт, без да дестабилизира земните системи.
Автори на труда са над 60 независими учени от цял свят, които са се фокусирали върху най-критичните области с ключова роля в поддържането на живота и стабилността на Земята – климат, биосфера, вода, аерозолни замърсители на въздуха и хранителни цикли.
Богатите вредят, бедните страдат
Най-богатите 10% от световното население консумират толкова енергия, колкото най-бедните 80% и са отговорни за повече емисии от останалите 90%. Същевременно между 23 и 62% от световното население нямат адекватен достъп до ресурси за посрещане на основни нужди. Парадоксалното е, че бедните имат най-малък принос за климатичните промени, а са много по-засегнати от последиците от тях (загуба на биоразнообразие, замърсяване и недостиг на вода и др.). Промените обаче ще се отразят и на по-богатите, тъй като екологичните системи, които поддържат живота и икономиките, започват да се сриват.
Някои от заплахите до 2050 г.:
- Изменението на климата ще причинява 250 000 допълнителни смъртни случая всяка година между 2030 и 2050 г. поради недохранване, малария, диария и топлинен стрес;
- Приблизително 9 милиона преждевременни смъртни случая годишно са свързани с излагане на замърсяване на въздуха и водата, а замърсяването на въздуха е четвъртата най-голяма причина за лошо здраве в световен мащаб;
- Климатът на Земята ще се влоши до степен, че няма да остане „безопасно и справедливо пространство“.
Цените на храните растат при намаляващи ресурси
Ако днес коментираме причините за повишаването на цените на храните в магазините, което е функция от много и различни фактори, трябва да си дадем сметка, че без промяна във влияещата на околната среда човешка дейност, е неизбежно утре да не се наложи да обсъждаме недостиг на суровини и ресурси в световен мащаб.
Има ли място за разхищения?
Данните за количествата унищожавана храна са стряскащи. Само в Европейския съюз средно годишно се изхвърлят 60 милиона тона храни, или около 130 килограма средно на човек, като 54% от нея е от домакинствата. България също е част от тази статистика, като у нас средното количество изхвърляна храна на човек на годишна база е над 90 кг.
Какво означава „справедлив преход към устойчив начин на живот“?
- Основните нужди на хората като храна и енергия са защитени;
- Устойчивият и здравословен избор е по-достъпен за всички, вместо да се прехвърля отговорността върху отделните потребители;
- Гласовете на потребителите оформят политиките и бизнес решенията;
- Решенията отразяват местните реалности и предизвикателства.
Каква е ролята на корпорациите?
Важна роля могат да имат бизнесите с философия за социалната отговорност. Обезпокоителни са данните, че 100 корпорации отделят 71% от глобалните емисии на въглероден диоксид.
Възможни решения
- създаване на политики и механизми за намаляване не неравенствата;
- управление на ресурсите: справедливо разпределение;
- инвестиции в изграждането на устойчиви технологии.
Кои са определените за справедливи граници на потреблението?
- Климат: глобалното затопляне да не надвишава 1°C;
- Биосфера: естествената екосистема трябва да остане непокътната до 50 – 60%, докато това е нарушено с 15% – дял, който може да се възстанови и така да се избегнат 60% от очакваните изчезвания;
- Вода: намаляване глобалното потребление на водата на повърхността с до 20% и свеждане на годишното усвояване на подпочвените води до нивата на презареждането им.
Прочетете публикацията на Economic.bg
