Има две много характерни явления на пазара във времена на повишаваща се инфлация, когато търговците се борят да запазят позициите си сред своите конкуренти, а потребителите са все по-притеснени от повишаващите се цени и намаляването на покупателната им способност. Това са шринкфлацията (shrinkflation) и скимпфлацията (skimpflasion), а двата икономически термина означават съответно – свиване на количеството и намаляване на качеството на продуктите.
Макар по официални данни на Националния статистически институт (НСИ) годишната инфлация в България за миналата година да е 2.2%, докато за 2023 г. тя е 4.7%, недоволството от пазарната среда сред потребителите у нас и нашумелите протести в други държави на Балканите намери израз в поредица от бунтове и на територията на нашата страна.
Темата вече е в дневния ред на обществото, но призивът към институциите би трябвало да е да се търси разумен диалог с бизнеса, за да не се стига до изкривяване на пазара и увреждане в най-голяма степен на интересите на най-слабите звена в системата – крайните потребители и българските производители.
Тази истина започва да става все по-ясна за по-големи групи в обществото, което може да бъде обективно измерено и през официалните данни за отчетените обороти при двата състояли се до момента бойкота на магазините. При първия протест, когато адреналинът и емоциите бяха по-големи, спадът беше с близо 29%. При втория, когато вниманието на институциите вече беше привлечено и разумът започна да се обажда, намаляването на оборотите беше 4%.
В условия на пазарна икономика, когато естествените механизми за регулиране на пазара са свързани с предлаганите в конкурентна среда от търговците стоки на едни или други цени в отговор на потребностите на клиентите и с оглед техните възможности да ги закупят, пазарът следва да се разглежда като място за взаимодействие между двете страни, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките.
Цените, които се формират на основание търсенето и предлагането, носят съществена информация за предпочитанията на потребителите и възможностите на производителите и търговците. Това обаче е вярно само тогава, когато информацията за съществените характеристики на продуктите и условията на сделките е налична, пълна и вярна и не въвежда в заблуждение клиентите, за да не се влияе на свободния им и информиран избор, което пък от своя страна да доведе до изкривяване на пазара. Изкривяване на пазара може да се наблюдава и при външна намеса в пазарните отношения между пазарните субекти.
Шринкфлация
Когато производителите вече не са в състояние да произвеждат и предлагат своята продукция на конкурентни цени спрямо останалите на пазара, те могат да прибегнат до т. нар. „шринкфлация“. Икономическият термин съчетава думите shrink и inflation и се отнася до явлението „свиване“ на количеството на продукта в потребителската опаковка. Този трик е характерен за периоди с висока инфлация, а търговците разчитат на него, за да останат конкурентни на пазара, като при намален грамаж запазят старата цена или увеличението е по-малко. Същевременно те разчитат и на това потребителите да не забележат промяната.
Скимпфлация
За разлика от „шринкфлацията“, т. нар. „скимпфлация“ може да остане напълно незабелязана от потребителите. Това е така, защото тя се изразява в замяната на оригиналните съставки на един продукт със заместители с по-ниско качество.
В заключение, полезно е да помним Закона на търсенето – когато цената расте, търсенето спада, но и Закона за предлагането – предлагането се увеличава с повишаване на цената и намалява с нейното понижаване.
А в интерес на потребителите е винаги да отчитат дали понижаване на цените за сметка на количество и качество действително означава придобиване на стоките на по-ниски за тях цени, респективно – по-изгодно пазаруване.
Прочетете публикацията на Economic.bg
