Запитвания и сигнали във връзка със съобщения за изнудване и заплахи с цел получаване и заплащане на онлайн пратки постъпват в платформата „Ние, потребителите“. Разтревожени граждани се обръщат с въпроса длъжни ли са да приемат колетите от куриерските служби, дължат ли пощенските разходи по доставката и връщането на стоките при отказ и може ли да бъдат осъдени за тях, ако не ги заплатят.

„Невзета пратка. Необходимо е действие!“

Подобни съобщения съдържат информация за датата и часа на посещение на сайта и извършване на поръчката, както и за нейната стойност. Посочва се и IP адресът. Следва твърдението, че „поръчката е обработена, потвърдена по телефона и изпратена на посочения от потребителя адрес с дадена куриерска фирма на конкретна дата с номер на товарителница. По-нататък пише, че „пратката вече 3-ти ден престоява в офиса на куриер“.

Избирате между две опции

Адресантът приканва получателя на съобщението да получи стоката и да заплати дължимата за нея и куриерската услуга сума. Оставена е и възможност да откаже да получи стоката, но в такъв случай от него ще се изисква да заплати куриерската услуга по изпращането и връщането на стоката в офис на куриер.

Заплаха със съд

В писмото се посочва още, че при отказ за получаване и заплащане на пратката, както и заплащането на доставката за изпращането и връщането ѝ, на продавача се нанасят вреди.

„Уведомяваме Ви, че в случай че не заплатите дължимата сума за поръчаната от Вас стока и доставка или не заплатите дължимата сума по изпращането и връщането на стоката в 7 /седем/ дни от пристигането на пратката в офиса на куриер, ще потърсим правата си по съдебен ред с всички произтичащи от това последици – осъждането Ви да заплатите освен дължимите за поръчката суми и направените разноски по делото: държавни такси, адвокатски възнаграждения, депозити за вещи лица, разноски на частен съдебен изпълнител и др.“, предупреждават още от там.

Постъпващите сигнали разкриват и друга схема. Потребител поръчва стока от отделна платформа, на която е отведен от обява във „Фейсбук“. Поръчката е направена през форма, в която е поискано от него да въведе имена, телефон и точен адрес. Важен момент е, че не е предвидена опция за доставка до офис на куриерска служба. На имейла се получава потвърждение на пръчката, след което повече от две седмици няма нито комуникация, нито доставка. По-късно обаждане от куриерска служба с известите за доставка напомня за недовършената „сделка“. Веднага след това, на електронната поще се получава и писмо, в което се посочва, че при отказване на поръчката, клиентът поема разходите за опаковане, доставка и връщане на пакета в размер на 47 лв., както и че данните на клиента вече са предадени на адвоката на компанията, който ще заведе иск за обезщетение в съда. Добавя се и това, че разноските по съдебното производство и адвокатските възнаграждения са между 1000 и 4000 лв., след което към получателя се отправя въпрос дали желае да му бъде изпратена пратката отново или само ще заплати всички разходи?

Непълнолетно лице

Отделен пасаж коментира хипотезата, в която съобщението е получено от непълнолетен: „В случай че сте непълнолетно лице, отговорността ще се потърси от Ваш родител/настойник!“. Този подход засилва усещането за сериозността на ситуацията и добавя нови аргументи за получателя да действа незабавно.

Какви са правилата?

Описаните примери са вече известни практики на лица, които целят извършване на измама. След пробив в системи и достъп до данните на онлайн потребители, те изпращат непоръчани от тях или изобщо стоки, като разчитат основно на сценария, в който клиентът в суматохата плаща и по-късно разбира какво всъщност се е случило. Тогава обаче вече е късно и няма как да го върне и да си получи обратно парите. 

Целта на подобни подходи е да се предизвика паника у потребителя, за да не може да мисли рационално и много бързо, без да си задава логични въпроси, да изпълни указанията на изпращача.

Важно е потребителите да имат предвид, че когато сме извън хипотеза на измама, при онлайн покупки, ако в общите условия е записано, че дължим куриерските такси, ние сме длъжни да ги платим. В случай че не го направим, то търговецът има право да си потърси правата по съдебен ред, като ще трябва да заплатим и съпътстващите разходи.

Прочетете публикацията на Economic.bg

You may also like
Има ли механизми за намаляване на цените?
Длъжни ли са физическите магазини да приемат върнати стоки?
Какви са ползите от универсалното зарядно устройство USB-C за потребителите?
Какви са правата ни при забавена поръчка от електронен магазин?

Leave a Reply