Истинското опознаване на собствената, а и на всяка друга страна минава през докосването до обичаите и традициите на нейния народ.
Разпръснати тук и там някога в китните обятия на Странджа планина все още на места блестят горящи въглени, които и сега канят просветени босоноги да пристъпят върху тях в тайнствен танц. Това са нестинари, които навлизат с боси ходила в огнена жарава и изпълняват върху нея мистични ритмични движения.
Нестинарският танц се свързва преди всичко с празника на Св. Св. Константин и Елена. Според обичая, привечер нестинарите, заедно с църковен настоятел, отиват в параклиса и се молят пред иконите, а по тъмно там се събира цялото село, с което пристигат и музикантите – гайдар и тъпанджия, които свирят три специални мелодии. Първата – при придвижването от параклиса до жаравата, втората е по време на самото ходене по огъня, а третата е т. нар. Костадинско хоро.
Кулминацията на празника настъпва вечерта. Тогава се гаси огънят, запален от сутринта на площада на селото от най-старата нестинарка или нестинар, които вече не танцуват. Жаравата се разстила с диаметър около 2 метра и дебелина 5-6 см. И започва истинската мистерия – нестинарите изпадат в транс и навлизат в кръга с подвиквания. Първият прекосява жаравата на кръст, след което в огнения кръг навлизат и другите нестинари. Особено характерната ситна и равна стъпка на нестинарите върху жаравата дава основание на учените да допуснат, че именно тя е причината танцуващите върху жаравата да не нараняват краката си. А след като ритуалният танц на нестинарите приключи, хората се хващат на Костадинското хоро за здраве.
Различни са догадките за произхода на нестинарството. Едни отвеждат към Дионисиевите празници, а други допускат връзка с траките и техния култ към слънцето. Някои изследователи пък виждат в него персийски култ към огъня, култ към Хелиос (слънцето), култ към Митра… Сигурното знание за този автентичен обичай е, че е един от най-древните по нашите земи, възникнал още преди хилядолетия.
Обичаят е бил особено разпространен в началото на 20-ти век в български и гръцки села в Източна Тракия. След 1913 г. част от тях попадат в България. Останалото в Турция гръцко население обаче се преселва в Гърция и така пренася със себе си този ритуал и там. Днес в България той е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости и Бродилово, като в село Българи той се провежда по най-неподправения начин всяка година на 3 юни вечерта и привлича многобройна публика от цял свят. Нестинарски огньове обаче се палят също на Еньовден (24 юни), в деня на Св. Илия (20 юли) и в деня на Св. Троица (седем седмици след Пасха).
Забележителното е, че през 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
И както Странджа граничи с морските вълни, така и обичаят нестинарство граничи с мистерия и тайнство. Затова до днес никой не се наема да разгадае категорично как точно се случва тази интересна древна магия, при която без никакви следи от изгаряния остават не само ходилата на нестинарите, а и носените на гърба им дрехи по време на митичния танц.