Home > Прессъобщения > Българите не са особено чувствителни към опазването на личните си данни 

Българите не са особено чувствителни към опазването на личните си данни 

Има механизми за защита дори при ползване на социални мрежи, профилиране и изпращане на таргетирани реклами

Доставчиците на социални медии трябва да се съобразяват с принципите и правилата при обработването на лични данни, включително при предоставяне на таргетирана реклама като част от бизнес модела на платформата, както и с действащите правни норми относно защита на правата и свободите на човека. Това се потвърждава и от произнасянето на Съда на Европейския съюз по жалба на австрийския активист в сферата на поверителността Макс Шремс срещу Meta Platforms след профилирането му като потребител на Facebook и неправомерното обработване на негови лични данни за таргетирана реклама.

Коментарът е на основателя на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова по Bloomberg TV Bulgaria, където тя изтъкна ролята на подобни активисти и посочи, че макар да е по индивидуален казус, от произнасянето на Съда на ЕС ще могат да се възползват всички европейски потребители, включително и българските. И добави, че то е в унисон с поредица от версии на Насоки на ЕК, които определят участниците, техните роли и отговорности в процеса по обработване на данни и изпращане на персонализирано съдържание до потребителите на социални медии.

Потребителите на социалните мрежи е полезно да знаят, че обработването на личните данни трябва да се свежда до минимум. Това означава, че не могат да бъдат събирани и обработвани повече данни от тези, които са необходими за предоставянето на дадената услуга. Трябва да има прозрачност: кой е администратор на данните, какви данни ще се обработват, по какви критерии, за какъв период от време, дали ще се предоставят на трети лица и за какви цели. Освен това, следва да им е дадена възможност във всеки един момент да оттеглят съгласието си и да поискат да бъдат „забравени“, да ограничат обработването на данни, както и да поискат промяната им“, обясни тя. 

Руменова подчерта, че за потребителите е трудно да разберат кога защитата на личните данни е нарушена, тъй като събирането и обработването на тези данни е много сложен процес и може да се основава на различни критерии„Например, критерият може да е доброволно предоставени от потребителите данни. Друг критерий се базира на принципа на наблюдението на поведението в социалните мрежи, както и извън тях, а дори и офлайн. Трети критерий може да бъде анализ на всички събрани по разични пътища данни. При обединяването им потребителят невинаги може да знае кои точно данни са обработвани, дал ли е съгласието си те да се обработват точно по този начин, което на практика му отнема правото на прозрачност в този процес и на възможността да го управлява.“

При нарушения българските потребители могат да се обръщат към националните органи, натоварени с функции по прилагането на законодателството в областта на защита на данните – Комисия за защита на личните данни, относно дискриминацията – Комисия за защита от дискриминация и т.н. 

Според нея обаче у нас все още не сме достатъчно чувствителни при предоставяне на съгласие за обработване на личните данни и не сме особено активни да подаваме сигнали при нарушения. „Дори сме свикнали да мислим, че услуги като регистрация на профили в социалните мрежи, използване на дисково пространство, изтегляне на приложения и други подобни са все безплатни услуги, а всъщност ние плащаме за тях с личните си данни“, обобщи тя.

Вижте интервюто в Bloomberg TV Bulgaria

Leave a Reply